Акварелите на Богомир Лазов го връщат между класиците
До 29 септември, " Квадрат 500 "
Изложбата “Богомир Лазов (1906-1969) и българският акварел ” за мнозина ще бъде изобретение. Националната изложба " Квадрат 500 " демонстрира част от творчеството на създател, който несправедливо е отвън полезрението на ценителите. Художникът следва при проф. Никола Маринов в Художествената академия. Член е на Дружеството на новите художници още от неговото учредяване през 1931 година, принадлежи към “кюстендилската художествена школа ”, както я назовава съвременникът му проф. Асен Василиев, дружно с приятелите си Владимир Димитров-Майстора, Кирил Цонев, Иван Ненов, Борис Елисеев, Стоян Венев, Мориц Бенционов, Николай Дюлгеров, Евтим Томов, Асен Василиев и други През 30-те живописните търсения на Богомир Лазов са напълно в духа на времето, на " новите художници ", на синтетизма и на другата определеност. Вярващ като Майстора, че „ човек е най-смислен с творчеството си там, където се е родил “, през 1939-а Лазов се завръща в родния си Кюстендил и остава там до края на живота си. Това го отдалечава от центъра на художествения живот, маргинализира го, само че му разрешава да сътвори в непосредствен контакт с природата едно богато и лирично творчество.
Акцент в актуалната галерия е акварелната живопис на Богомир Лазов от 30-те до 60-те - главно пейзажи от красивия Кюстендилски край, показани в подтекста на произведения от други български акварелисти: Константин Щъркелов, Йордан Гешев, Павел Францалийски, Христо Йончев-Крискарец, Страхил Титиринов, Владимир Мански и други С тях с изключение на другарството и работата в акварелната техника го сближават общи тематики, претекстове, сюжети и живописни проблеми, които всеки взема решение посвоему. Въпреки че пейзажът е огромната му обич, Богомир Лазов рисува още портрети, натюрморти и многофигурални композиции. Негови творби се намират в Художествената изложба " Владимир Димитров-Майстора " и в частни сбирки и сбирки.
Изложбата “Богомир Лазов (1906-1969) и българският акварел ” за мнозина ще бъде изобретение. Националната изложба " Квадрат 500 " демонстрира част от творчеството на създател, който несправедливо е отвън полезрението на ценителите. Художникът следва при проф. Никола Маринов в Художествената академия. Член е на Дружеството на новите художници още от неговото учредяване през 1931 година, принадлежи към “кюстендилската художествена школа ”, както я назовава съвременникът му проф. Асен Василиев, дружно с приятелите си Владимир Димитров-Майстора, Кирил Цонев, Иван Ненов, Борис Елисеев, Стоян Венев, Мориц Бенционов, Николай Дюлгеров, Евтим Томов, Асен Василиев и други През 30-те живописните търсения на Богомир Лазов са напълно в духа на времето, на " новите художници ", на синтетизма и на другата определеност. Вярващ като Майстора, че „ човек е най-смислен с творчеството си там, където се е родил “, през 1939-а Лазов се завръща в родния си Кюстендил и остава там до края на живота си. Това го отдалечава от центъра на художествения живот, маргинализира го, само че му разрешава да сътвори в непосредствен контакт с природата едно богато и лирично творчество.
Акцент в актуалната галерия е акварелната живопис на Богомир Лазов от 30-те до 60-те - главно пейзажи от красивия Кюстендилски край, показани в подтекста на произведения от други български акварелисти: Константин Щъркелов, Йордан Гешев, Павел Францалийски, Христо Йончев-Крискарец, Страхил Титиринов, Владимир Мански и други С тях с изключение на другарството и работата в акварелната техника го сближават общи тематики, претекстове, сюжети и живописни проблеми, които всеки взема решение посвоему. Въпреки че пейзажът е огромната му обич, Богомир Лазов рисува още портрети, натюрморти и многофигурални композиции. Негови творби се намират в Художествената изложба " Владимир Димитров-Майстора " и в частни сбирки и сбирки.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ